Мевляна Джалал ал-Дин Мухаммад Руми (на фарси: مولانا جلال الدین محمد رومی) е ирански поет и суфийски мистик.
Най-важното произведение на Руми е „Маснауи-е Малауи“ („Духовни стихове“) - шесттомна поема, разглеждана от много суфи като втора по важност след Корана. Всъщност „Маснауи“ често е наричана Куран-е фарси (Персийският Коран).
„Размишлявай за духовното колкото искаш - то ще те подмине, ако ти не струваш нищо. Пиши за него, гордей се с него, тълкувай го - то няма да ти донесе никаква полза и ще ти се изплъзне. Но ако То види твоята съсредоточеност, То може да се озове в ръцете ти като дресирана птичка. То прилича на паун, който няма да спре на неподобаващо място."
По този въпрос е изключително важно да се поддържа деликатен баланс, в противен случай всички усилия могат да се окажат напразни. Руми отбелязва, че мрежата, от която е изтъкан нашият ум, е тънка. Тя трябва да се приведе в такова състояние, че да може да удържи улова си. Ако нямаме късмет, мрежата ще се скъса, а скъсаната мрежа не става за нищо. Мрежата може да се скъса и от твърде силна любов, и от твърде силно противодействие, но „никога от практика”.
Притча:
Двама просяци се приближили до портите на една къща. Единият веднага получил парче хляб и си тръгнал. Другия трябвало да почака. Защо? Първият просяк не се харесал много на стопаните и получил комат корав хляб. Вторият трябвало да почака, докато му изпекат пресен хляб. Този разказ илюстрира една мисъл, че във всяко събитие съдържа поне един непознат за нас момент. Въпреки това ние изграждаме съжденията си въз основа на непълен материал. Затова не е учудващо, че непосветените се развиват едностранчиво и се занимават с обикновено самоутвърждаване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар