„Приказка без край“ (оригинално заглавие на немски Die Unendliche Geschichte) е фентъзи роман от Михаел Енде, за първи път публикуван в Германия през 1979.
Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10-11 години, което силно обича да чете и да си фантазира. След смъртта на майка му, баща му се затваря в себе си и почти не общува със сина си. Бастиян няма приятели. Пълен, блед и нерешителен ученик със слаб успех, той често е жертва на присмех и груби шеги от връстниците си. Един ден, преследван от група съученици, Бастиян попада в антикварната книжарница на Карл-Конрад Кореандер. Той пожелава книгата („Приказка без край“), която господин Кореандер чете и я открадва, тъй като недружелюбният антиквар му заявява, че не обича децата и е ясно, че не би могъл да я получи по друг начин. Когато стига до училище, Бастиян открива, че е закъснял, качва се на училищния таван и започва да чете.
Приказната страна Фантазия е в беда. Странна сила, наричана „Нищото“ настъпва от всички страни и унищожава всичко. Обитателите на Фантазия търсят помощ от своята владетелка, Детската царица, но тя е смъртно болна. Младият Атрею от племето на зеленокожите от Тревното море е изпратен да потърси лекарство. Той пътешества дълго из страната и се сблъсква с множество трудности, докато изпълнява мисията си, закрилян от амулета на Детската царица - ЗЛАТИН.
Четейки, Бастиян постепенно осъзнава, че ключът към спасението на Фантазия се крие в него самия. Момчето спасява Детската царица, като ѝ дава ново име - Месечка. Получава Златин и следвайки указанието, което открива от обратната страна на амулета: „Прави, каквото ти се иска“, сам преживява многобройни приключения в приказната страна. С всяко желание обаче, той губи малко по малко спомените си от истинския свят, а без да знае кой е бил, не може да се върне обратно. Макар и да загубва всичко, накрая верният му приятел Атрею му помага да се върне в света на хората.
Бастиян се събужда на тавана и с изненада открива, че е отсъствал само един ден. Настъпват обаче редица промени. Отношенията с баща му стават сърдечни и топли. Самият Бастиян е доста различен - по-самоуверен и решителен, по-мъдър, узнал много за обичта в различните ѝ форми - приятелство, възхищение, синовна любов. Вълшебната книга е изчезнала и той отива в книжарницата да се извини на господин Кореандър. Макар отначало антикварят да отрича да е имал подобна книга, става ясно, че все пак познава Фантазия. Той разкрива на Бастиян, че приказната страна е различна за всеки човек и че той ще може и в бъдеще да се връща в нея.
